І-во ниво има за цел запознаване с темите, идеите, образите в българското народно творчество. Народните приказки, песни, пословици отразяват живота и взаимоотношенията на хората, както и техните морални възгледи, мъдростта и житейския им опит. Фолклорът предлага разнообразие от форми и богатство на изразни средства. Познаването на народното творчество дава представа не само за живота на българския народ в миналото, но и за неговата душевност. Народните разказвачи са съчетавали в себе си сладкодумие и мъдрост, копнеж по красота и реален поглед върху живота.

Народните приказки не са просто четиво за свободното време, а своеобразен пътеводител за опознаване на един отминал живот, делници и празници, радост и мъка, изразени чрез слово и песен. Макар да ни отделят векове от онези първи разказвачи, техните послания са актуални и днес. Поуката, незлобливият смях, победата на доброто - всичко това има своето място и в нашето време.

Със своята богата образност народното творчество се превръща във вдъхновение за много писатели. Познаването на народното товрчество е и ключ към разбирането на художествената литература.
Изучаването на българското народно творчество създава умения за възприемане на красотата на словото, за преразказване и за откриване на посланията на един текст. Тъй като в народните приказки посланията на текста не са скрити, а са изведени под формата на поука чрез обикновени житейски ситуации, те са лесни за възприемане. Работата върху такъв тип текст  поставя основите за възприемането на художествения текст и неговите внушения. Представените кратки интерпретации, въпросите и темите за писмени разсъждения създават у учениците умението да се изразяват в писмена форма, да създават текст.
    
Навлизането в света на словото чрез народното творчество доставя естетическа наслада и създава интерес към литературата, нагласа за по-дълбоко опознаване на словесната съкровищница на българската литература.
    
В това ниво са включени и произведения на някои автори, които са близки стилово и тематично до народното творчество. Приказките на Елин Пелин и Ангел Каралийчев ни доближават до народното творчество и в същото време прехвърлят мост към личното творчество, към художествената литература.
    
Народните предания и легендите са част от това ниво, те са свързани с историческото минало на българския народ, свидетелство са за способността на творческия дух да създаде друга, оптимистична действителност, да обясни чрез вълшебството трагедиите и възходите на българския народ.
    
Пословиците и поговорките  въвеждат в света на народната мъдрост. Тяхната краткост ги прави лесни за възприемане и в същото време предлага посоки за размисъл, изгражда способност за правене на аналогии, за връзка между народна мъдрост и житейска ситуация.

I.    Българско народно творчество;
II.   Словесно народно творчество. Вълшебни приказки
III.  Приказки за животни;
IV.   Битови народни приказки;
V.    Приказки от български автори – Ангел Каралийчев – “Майчина сълза”, “Житената питка”
VI.   Приказките на Елин Пелин – “Сливи за смет”, “Умник Гюро”, “Ян Бибиян”
VII.  Народни песни;
VIII. Предания и легенди;
IX.   П.Р.Славейков – “Изворът на Белоногата”
X.    Пословици и поговорки;
XI.   Гатанки
XII.  Тест – Какво научих за Българското народно творчество?